Спасение

Човек може ли да загуби своето вечно спасение?

Още от зараждането на християнството въпросът какво се случва с тези от повярвалите в Христос, които правят компромис с вярата и морала си, гложди обикновени хора и богослови. За една част от християнството вярващият до последно не може да е сигурен в това къде ще прекара вечността. Животът на всеки повярвал ще бъде оценен накрая и не празните обещания, а делата на вяра и посвещение към Бога ще бъдат гледани. За друга част от вярващите в Христос човек може да живее с увереност в своето спасение, понеже още от повярването Христовата благодат подпомага и води към вечността. Вечността не може да се заслужи с религиозни или просто добри дела. Само вярата в Исус Христос, която води до покаяние и дълбока промяна, може да преведе човека през житейските грижи и падения до вечността.

Въпросът може ли човек да загуби своето вечно спасение е предверие към много по-сериозен и задълбочен диспут. Зад него стоят много повече въпроси като: Какво предствалява спасението? То придобива ли се или се получава? Може ли да бъде загубено или намирано отново?… В настоящата статия ще споделим някои мисли по въпроса с надеждата не да дадем окончателен отговор, но да подпомогнем намирането му от самия читател.

В тесен библейски смисъл спасението е само едно от понятията, които описват сложния процес на промяна във взаимоотношенията между светия Бог и грешните хора. Предисторията е позната на всички – още при своето зараждане, в лицето на първите мъж и жена, човечеството избира пътя на непокорството и автономността. Този избор същностно променя човешката природа и взаимоотношенията с Бога и Създаделя на цялото човечесвто. Хората избират сами да решават кое е полезно и правилно за тях, но това има и своите последствия. И макар днес често да виним Бога за бедствията, епидемиите, войните или нестабилната икономика, ако сме честни, ще трябва да признаем, че всички те са резултат от човешката експлоатация на земните ресурси или от стремежа за надмощие и експлоатация на другите хора.

И докато хората като цяло държат да се оправят без Бога, те не спират да обвиняват Него за своите провали или страдание. Бог обаче не е престанал да търси в човешката история отделни хора, семейства или народи, с които отново да изгради взаимоотношения на доверие и взаимна отдаденост. Бог разкрива Себе си на отделни хора и влиза в завет с цял един народ, но Неговият поглед винаги е бил отправен към всички хора от всички народи и поколения. Взаимоотношението с Бога винаги е било и остава лично, също както отговорността за греха на всеки човек е лична. И както в нашия човешки свят едно истинско и дълбоко взаимоотношение изисква двустранна обич, усилия, вярност и саможертва, така е и при взаимоотношението с Бога.

И така спасението като процес на сближаване с Бога е сложен феномен, в който участва Бог и самият човек. От Божия страна спасението цели да се преодолее конфликтът между Неговата святост и гнева Му срещу греха и любовта Му към хората. Умилостивяването на Божия гняв се постига, когато виновният бъде наказан. Но любовта на Бога позволява, ако виновният се покае (признае и реши да изостави греха си), да принесе животно в жертва, което да бъде наказано (умъртвено) вместо виновния. Но принасянето на жертви и религиозните препоръки въобще лесно се превръщат в ритуал и традиция и губят истинския си смисъл – да връщат човека към Бога и да го водят към искрена вяра и благочестив живот. Именно затова се налага Бог да изпрати Своя предвечно роден Син, Исус, за спасител на всички хора. Неговата насилствена смърт е разглеждана от Бога като изкупителна жертва за греха на хората (Евр. 9:26). Тази жертва обаче не се прилага автоматично за всеки, но само за онези, които с вяра и покаяние приемат Божия Син за свой Спасител. В милостта си Бог е готов да подпомогне хората и в този процес, като праща Светия Си Дух  да води грешника към осъзнаване, вяра и покаяние (Йоан 16:7-11), да обнови (новороди) покаялия се (Йоан 3:3-7; 1Йоан 5:1) и да подкрепя вярващия в живота му (Йоан 14:14-18, 26; 15:26; 16:13-14) и в борбата му за святост (1Петр. 1:2; 2Сол. 2:13). Нещо повече Бог опазва повярвалия чрез ежедневната му вяра (1Петр. 1:3-5).

От човешка страна спасението започва с вяра във вестта (Рим 1:16), че Исус Христос е Божият Син, извоювал със Своята саможертва правото да прощава човешкия грях (1Петр. 3:18), с покаяние от греховете, т.е. разбиране и признаване на вината за тях (ДА 20:18-21), и изповед (молитвена изява) на тези вяра и покаяние (Рим. 10:9-10). Когато човек повярва в Исус, извоюваното на кръста от Исус се прилага за човека и Бог е умилостивен (1Йоан 2:1-2; 4:10; Рим. 3:25; Евр. 2:17). Вярващият получава прошка за греховете си (Кол. 1:14; 2:13), оправдание от вината за греха (Рим. 5:1, ср. и Пс. 32:5), изкупен (освободен) е от робството на грешната природа (Рим. 3:24), спасен е от гнева на Бога (Рим 5:9), вътрешно е обновен (новороден) от Светия Дух (Тит 3:5-7; Йоан 3:3-6). Той е запечатан (Еф. 1:13; 4:30), пазен (Юда 1:1), освещаван (2Сол. 2:13) и подпомаган от Светия Дух (Йоан 14:26; 15:26-27; 16:7-11). Вярващият е и съграждан от Исус в местна общност от вярващи, църква (1Кор. 12:12-13; Еф. 4:11-16). Поради своето взаимоотношение с Христос, Божия Син, повярвалият е осиновен от Бога (Йоан 1:11-13; Еф. 1:3-7) и подкрепен в живота си от Светия Дух и църквата. Но това не е живот без отговорност. Вярващият в Исус е отговорен за своето освещаване, (1Сол. 4:3-8; Евр. 12:14). Много и от различен характер са и предизвикателствата, в които трябва да се устои (Еф. 6:13; Евр. 6:12), за да се удържи докрай същината на благосвестието (1Кор. 15:2).

И така Спасението е процес, който се разглежда като завършен (Рим. 8:24; Еф. 2:5,8; Тит 3:5), като случващ се в момента (1Кор. 1:18; 15:2; 2Кор. 2:15) и като предстоящо събитие в съдния ден (Рим. 5:9,10; 1Кор. 5:5). Изглежда е възможно някои вярващи, макар и спасени накрая, да се окаже, че са прекарали живота си безсмислено, понеже основа (упора) в живота им е било нещо друго, а не техният Господ (1Кор. 3:10-16). Изглежда е възможно някои хора съзнателно да прекъснат този процес (2Петр. 2:20-21), а други, като че ли временно да усложняват този процес (1Тим. 1:19-20), ср. 1Кор. 5:5. Ще има обаче и хора, които ще претендират и ще изглеждат като вярващи, но никога няма да са били (1Йоан 2:18-19).

Публикувай коментар

Резервирайте билети