Надежда за малките

От 1997 г. група млади хора от църквата посещавахме домове за сираци в гр. Дупница, с. Слативо. Беше много бедна година. Децата гладуваха и студуваха в тези далечно скрити домове. Годините си минаваха, децата порастваха и напускаха домовете, идваха други. Посещавахме ги събота или неделя. За няколко часа им доставяхме радост и ги изоставяхме както техните родители, но до следващото ни посещение. Разделите бяха дълги, тъжни, децата дълго махаха с ръце след отивашата си кола.
Видяхме, че не сме ефективни и не променяме нищо трайно в тези деца, освен, че за малко облекчаваме болката им. Минаваха си годините, те си оставаха без родители, ставаха като всички онези пораснали младежи, които биват подхващани от живота с цялата му жестокост, без да им се спести нищо от него. Някои от тези деца си намериха работа, други не. Някои тръгнаха на църква, а други не. Тези, които не си намериха работа станаха наркомани, крадци, проститутки, клошари, затворници или бездомници.

След като натрупахме доста горчив опит, решихме да направим нещо различно. Вместо ние да ходим при децата от време на време, те да дойдат при нас за постоянно. Искахме тези деца да не влизат в системата на домовете и затова решихме да направим Малката къща, за най-малките деца. Законът беше променен така, че да могат частни организации да откриват такива Малки къщи наречени центрове за настаняване от семеен тип, където изоставените бебета биват отглеждани, както ние гледаме нашите деца у дома.

Събрахме се приятели от Кръстопът и от ХЦ “Възкресение Христово”. Имахме много ентусиазъм, но нямахме пари. Разказахме на всичките си приятели, роднини, работодатели, общественици, артисти и на хората обичащи децата. Мнозина откликнаха. Мнозина ни казваха, че държавата няма да позволи на никой да полага грижи за бебетата, че това е тяхна територия. Това не ни спря, защото знаехме Кой ни е призвал да започнем това дело. Не се отказахме. Имахме набирателна сметка, където хората даваха кой колкото може. Намерихме една къща, която отговаряше точно на нуждите, които имахме. Запретнахме ръкави и направихме ремонт.

На 10 юни 2010 г. беше откриването на Малката къща в кв. „Княжево”. Малко след това постъпи и първото детенце. През 2013 г. открихме втората Малка къща в кв. „Кръстова вада” в София. За тези години през двете къщи минаха близо 80 деца, които не са на улицата, не са крадци, наркомани или проституки нито пък затворници. Повечето от тях са осиновени и имат родители, имат дом, ходят на детска градина, а скоро и на училище.

Църквата е единствената организация на света създадена да се грижи не за своите членове, а за другите, за външните, за непознатите, за самотните, за безпомощните, за бедстващите, гладните и изтерзаните. Сираците вдовиците и чужденците венаги ще бъдат обгрижвани от нас, докато Исус не дойде да ни вземе заедно с тях.

„Надежда за малките“ – официална страница

„Надежда за малките“ във Фейсбук