Венци Стойков

За него:
човеколюбец, изследовател на Библията

Венци:
Знае се, че е бургазлия. Знае се, че е служил във флота, даже го държали три години, та дано се научи. Знае се, че до определена възраст не слизал от ролковите кънки и дансинга. Даже разправят, че бил добър мим. Това, което вероятно не се знае, е, че чак след двадесетте си и нещо години се сетил да чете книги и да се образова. Но едва ли някой помни колко припрян и избухлив е бил и колко неграмотно четял и пишел. Сега, твърди се, че вина за тази му промяна имал някакъв негов приятел – Исус. Били го чували да споменава имената и на разни хора, които уж му били повлияли в живота. Това е малко вероятно като се има предвид, че споменава разни известни имена на социални педагози, богослови, адвокати, пастири, филмови режисьори и класически филолози. Че откъде един провинциалист ще познава такива хора?!

Той твърди: „Харесвам живота си! Не ми омръзва нито у дома, нито на работа, нито сред приятели. Целият ми живот е бил едно лутане – дали ще съм най-добър като съпруг и баща или като изследовател и преподавател, или може би като приятел и пастир.

Май с годините разбирам, че не мога да съм най-, достатъчно е да съм. А те децата ме учат как да съм баща, а приятелите как да съм пастир. А нали и Господ се забавлява с поуките, които научавам от живота. Така че не си заменям живота. Радвам се на жената и децата си! Намирам подкрепа и разбиране от приятелите си. Посветил съм се на работа и образование, което си струва. А на всичко отгоре мога да служа на Бога като Му градя църква. Харесвам живота си!“

За нег

Надя Стойкова

За нея:
градивен слушател, предприемач на добро

Надя:

Михаил Стефанов

За него:
музикант, борец срещу посредствеността

Мишо:

Въпреки все още не съвсем преклонната си възраст Мишо е бил какво ли не – състезател по волейбол (на по-млади години), планински водач (пак тогава), рок музикант (линк към https://www.youtube.com/user/goodmusicsociety), основател на младежки фестивал по изкуствата (линк към https://vidinfest.wordpress.com/), че дори и мениджър на боксов клуб (макар и за кратко).

Въпреки че по професия е консултант по връзки с обществеността, ако го питате каква е голямата му страст, веднага ще ви отговори: „Тинейджърите“. Именно любовта му към тази иначе не особено обичана (и почти изцяло неразбрана) група човешки същества в комбинация с направо шарения му житейски опит го карат да си мисли, че перфектната работа за него е директор на гимназия.

Та това е и основната причина, поради която пастирските ангажименти на Мишо в Кръстопът включват (но не се изчерпват с) младежкото служение и хвалението.

Иначе днес Мишо е съпруг на прекрасна жена и баща на две щури дъщери, все още страстно обича планините, почти толкова, колкото и шоколада, тренира бразилско джу-джицу (линк към http://www.bjj-bg.com/) и гледа да не се взима насериозно.

Дидо Кръстев

За него:
наставник, предприемач

Дидо:

Грант Смол

За него:
предприемач, защитник на онеправданите

Грант:

сем. Димитрови

Марио и Дарена Димитрови

За тях се знае, че тя е Дари, той е Марио, а много често просто събрани в едно „Дарио“. Знае се, че са много различни, но и не могат един без друг вече повече от 21 години. Заедно почиват, заедно отглеждат децата си – артистична дъщеря на 12 и щуро момче на 7, заедно служат, заедно се вглеждат в бъдещето и мечтаят за пътешествия.
Когато той е с децата кара ски, тя ги чака с чаша топъл чай с планинската чайна; когато той рита футбол с Боби, тя и Деа се разхождат, учат или просто гледат любимите момичешки филми; когато той репетира с Госпъл хора или църковното хваление, тя гледа децата и прекарва вечерите с тях; когато тя води семинари или обучения на студентите си, той взема децата от училище или плуване, и им сготвя бърза мъжка вечеря; когато той води Деа на детски хор, тя остава у дома с помощник Боби и ги чакат да се приберат в топлия, тих, подреден и ухаен дом. Той обича да спортува, я тя да похапва, той обича да работи до късно пред компютъра, а тя да го чака и да отморява на дивана, а сутрин имат заедно задължителна 5-минутка за чаша ароматно кафе, домашен сладкиш и мили думи, преди старта на забързаното ежедневие.
Нейната голяма страст и 16 годишна любов е работата и служението на студентите в БХСС – обича да се събира със студентите, да ги обучава, да организира събития за тях, да бъде част от техния различен свят. Тя обича книгите и езиците, киното и театъра, хм напоследък и готвенето. Неговата страст е работата, винаги са по няколко наведнъж и ако може никога не оставя днешните задачи за утрешния ден. Той обича да пее и свири, да спортува и да се движи, да помага и услужва на приятели и близки, а дори и не толкова близки хора. У дома винаги си намира какво да поправя, ремонтира и си измисля куп не спешни, но очевидно важни за него неща из цялата къща.

сем. Славчеви

Иво и Камелия Славчеви
Обичат да прекарват време заедно сред дивата природа. Хобито на Иво и децата им Радослав и Юлиян е риболова. Докато те ловят риби, Ками чете книги, а след това заедно играят на забавни игри. Имат много приятели. Иво и Ками се грижат за слабите и онеправданите, сираците, младежите и семействата. На Иво му харесва да хвали Бога и да помага на хората. Ками води различни обучения и групи за съветване. Те могат да видят скрития потенциал в човека, да го насърчат и да му помагат да се развива и израства. Тяхната сила е в душегрижителството, менторството и християнското консултиране.

сем. Георгиеви

Виктор и Александрина Георгиеви
За семейство Георгиеви е известно, че действат бързо и смело. Израстнали в различни градове, почти без общи допирни точки, те не подозирали колко бързо ще се окажат с халки на ръцете. Добре, че обичат и двамата Бог, че да попаднат на общо младежко събиране в Стара Загора. Видели се, харесали се, след 3 месеца се сгодили и след още 7 месеца станали семейство.
За тях се знае още, че обичат да са заедно и да пътешестват. Това определено не им омръзва. Първите месеци от връзката им пътували постоянно до различни точки на България, за да могат да се срещнат, понеже все още живеели в двата края на страната – София и Варна. Така започнали предизвикателството да съберат печати от всички 100 национални исторически обекта.
На около 24 годишна възраст Виктор се посвещава на Бога. Оттогава насам всеки ден преоткрива истината, че Бог е най-голям и че единственият смисъл на човешкия живот е да живеем за Него. Виктор се наслаждава на това да помага на хората.
Младото семейство се подготвя за предстоящото предизвикателство да отгледат първото си дете.

Мими Александрова

За Мими се знае, че обича да общува с много хора, обича да организира различни събития и да ходи на разходки в планината. Малко хора знаят, че като малка е тренирала спортна гимнастика. Харесва да пътува на различни места и много харесва страната си – природата и историческите забележителности, харесва и да тича с приятели в парка. Харесва да чете книги на семейна тематика. Не й омръзва да е заобиколена от много хора и да бъде подкрепа за мнозина.
С годините Бог я учи на дълготърпение, да Му се доверява, че Той има най-добрия план за живота й.
Мими я радват малките неща, радва я пълноценно прекараното време в библейско изучаване.
Подкрепата я намира при Господ Исус Христос, съпруга й, семейството и близките й приятели.
Посветила се е на семейството си, църквата и студентската група, която се събира в дома й.
Мими служи на Бог с това, в което е добра – в организацията и е доброволец в Български християнски студентски съюз (БХСС).